Иновации.бг

Доклад
Иновации.бг
2024

През последните пет години станахме свидетели на няколко ключови глобални събития и тенденции, които сериозно промениха средата за наука, технологии и иновации и които ще продължат да оказват (основно отрицателно) въздействие върху икономиките. Европейският съюз реагира на тези предизвикателства, като Европейската комисия прие редица стратегически и законодателни документи за пренастройване на европейската икономика като Стратегията за икономическа сигурност и докладите на Енрико Лета и Марио Драги за реформирането на вътрешния пазар и за европейската конкурентоспособност. Всички документи отбелязват сериозното изоставане на ЕС от Китай и САЩ и заплахата от засилването на тази тенденция поради несъразмерно силния комбиниран негативен ефект на посочените предизвикателства върху европейската икономика. На този фон продължаващата сериозна политическа нестабилност в България след 2021 г. и отказът на българския парламент да използва над 10 млрд. лева европейски средства за подготовка на българската икономика за зеления и цифров преход са основание за дълбоки притеснения за готовността на българското общество и бизнес за новата глобална реалност. Анализът на влиянието на глобалните тенденции върху иновациите изследва четири ключови световни тенденции, тяхното въздействие върху иновациите и предложения за това, как България може да отговори на предизвикателствата и възможностите, които те предоставят.

Последното издание на Европейското иновационно табло от м. юли 2024 г. показва, че България остава в групата на „скромните иноватори“ с иновационен индекс 50,6 и показатели, които почти не бележат положително развитие спрямо базовата 2017 г. България не успява да изпълни националните цели за преминаване към по-високата категория на „умерените иноватори“ и остава далеч от желаното равнище от 1,5% на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Средната цел на ЕС е 3%. За сравнение интензивността на НИРД в България през 2023 г. възлиза на 0,79% и е с едва 0,04 пункта по-висока в сравнение с 2022 г. Двадесет години по-рано, през 2004 г., преди България да стане пълноправен член на европейското семейство, тя е в групата на догонващите държави, като изпреварва Румъния и девет други държави – стари и нови членки на ЕС. Действително напредъкът е с повече от 15% на едногодишна основа. Показателите, които осигуряват по-предни позиции на страната в европейската класация през 2004 г., включват „Патенти във високотехнологични области в Европейското патентно ведомство“, „Патенти във Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ“, „Разходи за ИКТ“, „Завършили области“ – свидетелство за интензивна изследователска дейност и високотехнологичен фокус на иновационна активност – далеч от заявките за търговски марки и промишлен дизайн, които са най-голямата ни сила двадесет години по-късно.

През 2024 г. страната регистрира положителна промяна на иновационния си потенциал от едва 1,9% спрямо 2023 г., което, бидейки под средното за ЕС от 10%, води до увеличение на отстоянието спрямо средното европейско равнище. На този фон обобщените иновационни индекси на България и ЕС 27 през последните десет години чертаят траектории, които все повече се раздалечават във времето, а вероятността за сближаване или пресичане между тях е все по-малка.

заетост в иновативни предприятия (ръст от 37,4% спрямо 2017 г. и подобрения на годишна основа от близо 17%)

спад в броя на докторантите с 11,6% спрямо 2017 г.; на практика нулеви равнища по показателя за обучение през целия живот от 1,4% от населението, придружено от спад от 0,2% на годишна основа и за целия период на изследване

чуждестранни докторанти като дял от всички докторанти в страната с ръст от 33,4%

спад на публичните разходи за НИРД с 1,6% спрямо 2017 г. и 3,3% спрямо 2023 г.; спад на пряката и непряката държавна подкрепа за НИРД в предприятията с 3,9% спрямо 2017 г. и 1,3% спрямо 2023 г.; значителен спад на бизнес разходите за НИРД с 13,5% спрямо 2017 г.

Докладът „Иновации.бг“ прави следните основни констатации по различните категории, които разглежда:

Научен и технологичен продукт

С 40 патентни заявки към ЕПВ през 2023 г. (6 по-малко спрямо 2022 г.) България е на 32-ро място при страните – членки на ЕПВ, и на 26-о място при страните – членки на ЕС (единствено преди Латвия). По отношение на броя на патентните заявки на 1 млн. души от населението България е на 24 – позиция (5,78 броя за 2022 г.). За сравнение по този показател Латвия е с 14,26 патентни заявки на 1 млн. души, Румъния – с едва 2,19 заявки, а скандинавските държави, които са и иновационните лидери на Европа, с над 400 патентни заявки на 1 млн. души за 2022 г.
През 2023 г. заявителската активност на български изобретатели към Патентното ведомство на Република България (ПВРБ) нараства, като включва 197 заявки за патент за изобретение (увеличение с 26 на годишна основа, или 15%) и 349 заявки за регистрация на полезен модел (увеличение със 135 заявки, или 1,6 пъти).

Приносът на страната по отношение на научната продукция за 2023 г. в международен план се измерва с 2,67% от публикуваните научни документи в района на Източна Европа, 0,88% от публикациите в рамките на Европейския съюз и 0,2% от публикациите в SCOPUS на световно равнище. Позиционирането на България и при трите индикатора се подобрява значително след 2015 г. Въпреки това спрямо 1996 г., откогато датират наукометричните индикатори на базата данни SCOPUS, научните организации в страната едва успяват да се върнат на първоначалните си позиции в световната класация (0,2%) и в рамките на страните от ЕС (0,8%) и все още догонват стойностите по отношение на региона на Източна Европа (3,18%).

Предприемачество

За пръв път от началото на прехода новорегистрираните фирми се очаква да преминат границата от 40 000 през 2024 г. От тях едва 3% са резултат на корпоративното предприемачество. Това развитие съответства на забележителното първо място по младежко предприемачество в Европейския съюз, диагностицирано от Flash Eurobarometer 502 и дискутирано в Иновации.бг 2023. За последните 10 години създаването на нови фирми се е увеличило с 60%.

Изследването на студентското предприемачество GUESSS в края на 2023 г. потвърждава висока степен на мотивация и нагласи за предприемаческа активност сред студентите в България. Между 37,3% и 40% от студентите през учебната 2023/2024 г. попадат в т.нар. група на начинаещите или зараждащи се предприемачи. Почти 14% от студентите вече имат свой бизнес. Важен фактор за предприемачеството е т.нар. социално наследство – 19% от студентите с родители предприемачи са вече предприемачи. Обратната каузалност също е валидна. Все повече предприемачи с опит се връщат към университетите за втора или дори трета магистратура или докторантура както с цел получаване на знания, разширяване на социалната си мрежа от контакти, така и за да се възползват от университетите като инкубатори и ментори.

Финансиране

През 2023 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България достигат 1467 млн. лв., което представлява ръст от близо 16% спрямо предходната година. Измерени като дял от БВП, разходите за НИРД съставляват едва 0,79% – увеличение с 0,04 п.п. на едногодишна основа – все още далеч от пиковите стойности от 0,95% през 2015 г. и 0,85% от 2020 г. Разликата с прогнозните равнища, заложени в стратегическите документи за последните два програмни периода, също изглежда непреодолима.
В контекста на последните двадесет години е налице една драстична смяна на модела на финансиране на НИРД през 2009 г., когато бизнес секторът поема инициативата и през 2010 г. вече води пред държавния сектор по отношение на средствата за технологично развитие и иновации. Важен фактор за това е приемането на България в ЕС и възможността за използване на европейско структурно финансиране за технологична модернизация на производствените процеси и продуктово обновяване. Научните организации, част от държавния сектор, имат нужда от много повече време, за да капитализират върху създалата се възможност.

Участието на България в Рамковите програми на ЕС започва от Третата рамкова програма. Натрупаният опит и създадените партньорства допринасят за постигнатия значителен ръст по отношение на броя на проектите с българско участие и привлеченото финансиране през следващите рамкови програми – повече от два пъти за 5РП, 54% – за 7РП, и 40% – за Хоризонт 2020. Сравнението с останалите страни – членки на ЕС, отрежда на България едни от последните позиции от гледна точка на броя проекти и привлеченото финансиране (между 20 и 23 позиция). Това класиране се запазва както при рамковите програми, така и при инструменти като SME Instrument, Seal of Excellence and EIC Pilot. Въпреки това претеглено през боя на населението, по участието в РП страната се нарежда на четвърта позиция в ЕС.
Към средата на 2024 г. 530 български организации, от които 285 уникални участници, са включени в 349 успешни проекта, финансирани от бюджета на програма „Хоризонт Европа“ с общо привлечено финансиране от 201,3 млн. евро.

Човешки капитал

През 2023 г. броят на персонала, зает с НИРД, възлиза на малко над 35 хил. души. Бизнесът осигурява най-голям брой работни места за изследователи – близо 46% от всички заети в страната. С почти изравнени позиции с 29% и 25% са съответно висшите училища и научните организации. На едногодишна основа е налице намаление с близо 2000 души (или 5%). Отливът на заети с НИРД е най-голям в сектор „Предприятия“ – с 2273 души, или повече от 12%.
В европейски контекст по показателя за брой на персонала, зает с НИРД, спрямо работната сила България (0,91%) изпреварва някои от новите страни членки (Кипър, Латвия, Малта, Словакия и Румъния), както и съседните Сърбия и Турция. Средното европейско равнище обаче остава значително напред (1,53%), а примерът на скандинавските държави (над 2%) като иновационни лидери на Европа показва, че човешките ресурси са важна част от рецептата за успех в технологичното развитие и иновациите.

Информационни и комуникационни технологии

България заема челното седмо място по развитие на публични дигитални услуги за бизнеса, изпреварвайки много от обичайните страни, с които се сравнява, като Германия, Франция, Австрия, Испания, Нидерландия, Гърция, Румъния и Унгария. Услугите в България са по-мобилно съвместими от средното в Европейския съюз, но има изоставане по отношение на помощта към потребителите, прозрачността и опазването на личните данни (седмо място, но от дъното на класацията) и по развитието на публични услуги за гражданите (единствено пред Хърватия, Полша и Румъния).
Предприятията в България реагираха на Covid-19, като въведоха организационни иновации (дистанционна работа) и онлайн продажби и доставки. С появата на широко-достъпния генеративен интелект много МСП осъзнаха, че трябва да разработят собствена стратегия за холистична дигитализация и използване на новите информационни и комуникационни технологии. В това отношение по линия на ЕС правителството е осигурило финансови ресурси за иновации и дигитализация за интелигентна трансформация за почти всички бизнес дейности – от ваучерна схема за подобряване на уменията на персонала до разработване и локализиране на ИТ решения в полза на конкурентоспособността. Въпреки това наличието на дигитална стратегия в МСП не е достатъчно за по-добро организационно представяне, ако не е интегрирана с подходящи практики за управление на таланти, които повишават организационнатта гъвкавост.