Двадесетото издание на Националния иновационен форум „Иновации и устойчивост за бъдещ растеж” и Церемонията по награждаване на победителите в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“ се проведоха на 10 декември 2024 г. и събраха някои от най-изявените представители на иновационната общност в страната, включително водещи фигури от бизнеса, науката и публичния сектор.
Форумът и тази година предостави уникална платформа за обмен на идеи и добри практики. Специални гости на събитието бяха Йорданка Чобанова, Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Светослава Георгиева, Председател на УС, Фонд на Европейския съвет по иновациите, Васил Терзиев, Кмет на град София и Владимир Грозданов, Изпълнителен директор, Барин Спортс, Иновативно предприятие на годината 2023.
Организатори на Форума са Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Еnterprise Europe Network – България, с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, със съдействието на София Тех Парк, БАИТ – Българска асоциация по информационни технологии, BESCO – Българската предприемаческа асоциация, PARAi – Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации, Health and Life Sciences Cluster Bulgaria, Artificial Intelligence Cluster Bulgaria, АИБЕСТ – Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии и Българска асоциация за управление на хора. Медийни партньори на събитието са: БНР – Радио София, сп. „Икономика“, 3-e news.bg, economy.bg, profit.bg, ESGnews.bg, Kaldata.bg, списание „Българска наука“, TLL Media, Lider.bg, CEO Forum, DiTech Media, IdustryInfo.bg, сп. Инженеринг Ревю.
Д-р Огнян Шентов, Председател на Настоятелството на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, поздрави участниците в юбилейното двадесето издание на Националния иновационен форум. Той подчерта дългогодишния ангажимент на Фондацията към изграждането на националната иновационна екосистема, която трябва да осигури устойчиво развитие за бъдещето. Д-р Шентов отбеляза, че България е извървяла съществен път към интегрирането си в една от най-напредналите технологични и иновационни екосистеми – тази на Европейския съюз. Той акцентира върху геополитическото противопоставяне между САЩ и Китай, както и международната конкуренция за технологично лидерство и приоритетите на ЕС за справяне с тези предизвикателства: насърчаване на устойчиви и самостоятелни вериги за доставки, развитие на ключови технологии като изкуствения интелект и микрочиповете, мерки за по-нататъшно развитие на Единния пазар, както и увелчоване на стратегическите инвестиции в наука и иновации. Д-р Шентов отбеляза, че за страната ни тези тенденции предоставят също и възможности, като посочи, че България е отворена икономика с доказан потенциал в сектора на информационните и комуникационните технологии, и може да се възползва от европейските политики за стимулиране на иновациите и трансфера на технологии.
Г-н Норберт Бекман-Диркес, ръководител на представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, поздрави участниците във Форума, който повече от 20 години служи като платформа за диалог между политици, изследователи и лидери в индустрията, насърчавайки технологичния напредък и икономическия растеж в България и Европа. Г-н Бекман-Диркес подчерта, че Фондация „Конрад Аденауер“ в България също насочва своите инициативи към преодоляване на различията и стимулирането на диалога и сътрудничеството между правителството, бизнеса и гражданското общество, с цел технологичният напредък да е в хармония с демократичните ценности и да служи за общественото благо. Г-н Бекман-Дирекс отбеляза и важността на цифровата свързаност (Digital connectivity), дигиталните технологии и изкуствения интелект, и техния потенциал за развитието на модерната икономика, и ежедневието на хората.
Той подчерта, че България не трябва да бъде подценявана като важен член на глобалната дигитална икономика. Г-н Бекман-Диркес изтъкна приноса на българските иноватори в световен мащаб и как техните постижения утвърждават „дългогодишните традиции на България в областта на иновациите и нейния капацитет за значим принос за глобалния технологичен процес.
Д-р Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България и изпълняващ функциите на официален представител на Комисията в страната под ръководството на Председателя Урсула фон дер Лайен. Д-р Чобанова поздрави екипа на Фондация “Приложни изследвания и комуникации” за усилията им да организират и развиват Форума, както и иновативните компании за тяхното участие в Конкурса за иновативно предприятие на годината, и техните постижения. В речта си д-р Чобанова подчерта значението на институционалната подкрепа за развитието на иновациите, в противовес на широко разпространеното мнение, че икономиката и бизнесът се нуждаят единствено от свобода, за да генерират растеж. Д-р Чобанова отбеляза, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в ЕС нарастват, но все още изостават в сравнение с държави като САЩ, Япония и Южна Корея. Тя обърна внимание на стратегическите приоритети на Европейската комисия, като подчерта важността на ролята на еврокомисар Екатерина Захариева, в чиито ресор попада подкрепата за стартъп компании, изследвания и иновации. Тя подчерта, че една от целите на ЕК е да промени текущата тенденция, при която Европа изостава в създаването и прилагането на нови технологии. Пример за това е фактът, че само 4 от 50-те водещи световни технологични компании са европейски. Като важна предстояща цел, д-р Чобанова посочи необходимостта да бъде завършен така наречения Съюз на капиталовите пазари – Европейският план за улесняване на потока на пари между държавните граници, по същия начин, по който свободно се движат и стоките и услугите.
Кметът на София, г-н Васил Терзиев, обърна внимание върху необходимостта от ясна визия и стратегия за иновациите в следващите 20 до 40 години. Той очерта три основни насоки на иновационните политики и мерки за привличане и задържане на млади таланти и дигитализация на столицата. По отношение на фирмите, г-н Терзиев акцентира върху необходимостта от клъстериране на иновациите, създаване на повече пространства за съвместна работа (co-working) и технологични паркове, както и върху премахването на административните пречки и създаването на сигурна среда за привличането на инвеститори. Кметът на столицата посочи осезаемото подобряване на качеството на живот в града като ключово за привличането и задържането на млади таланти. Неговата препоръка е да се акцентира върху работещата формула – съсредоточаване не върху анализи и препоръки за политиките, а върху практическа подкрепа за иновативните предприятия под формата на идеи и инвестиции.
Г-жа Светослава Георгиева, Председател на УС, Фонд на Европейския съвет по иновациите, представи Фонда като най-смелата, значима и ефективна инициатива на Европейската комисия в областта на иновациите досега. Като подчерта важното значение на съществуващите програми като Хоризонт и InvestEU за финансиране и подкрепа на иновациите, тя изтъкна уникалната роля на Фонда за подкрепа на иновативните фирми чрез комбинация от грантови схеми и капиталови инвестиции. Г-жа Георгиева изтъкна също впечатляващия бюджет от близо 4 милиарда евро, предвиден за разпределение от Фонда, както и факта, че той е успял да привлече четири пъти по-големи частни инвестиции от вече договорените публични средства. Към момента на провеждане на юбилейния Национален иновационен форум, броят на финансираните от Фонда на Европейския съвет по иновациите компании надхвърля 253, от които 6 от България. Г-жа Георгиева определи това като значителен успех, с който България трябва да се гордее. По отношение на приоритетите на Фонда, тя посочи, че основен фокус е подкрепата за иновационното развитие на традиционно силните индустрии в Европа, каквато е автомобилната. За следващата 2025 г. Фондът ще отдели специално внимание на фирмите, работещи в областта на генеративния изкуствен интелект.
България продължава да укрепва своята иновационна екосистема чрез стратегически партньорства и целенасочени инвестиции в наука и технологии. По време на Двадесетия Национален иновационен форум бяха подчертани ключови инициативи и политики, насочени към стимулиране на иновациите, подобряване на бизнес средата и привличане на стратегически инвестиции. Акцент беше поставен върху ролята на европейските фондове, развитието на технологичната инфраструктура и необходимостта от дългосрочна визия за устойчив икономически растеж.
Европейският съюз ще завърши Съюза на капиталовите пазари, което ще улесни движението на инвестиции за наука и иновации, подпомагайки растежа на стартиращи и иновативни предприятия. (д-р Йорданка Чобанова)
София ще насърчава иновациите чрез развитие на технологични паркове, коуъркинг пространства и премахване на административни пречки, с фокус върху привличането и задържането на млади таланти. (г-н Васил Терзиев)
Фондът на Европейския съвет по иновациите разполага с бюджет от близо 4 милиарда евро, като вече е финансирал шест български компании, стимулирайки иновациите чрез грантове и капиталови инвестиции. (г-жа Светослава Георгиева)
Барин Спортс е избрана за финансиране от Европейския съвет по иновациите през 2025 г., като доказателство за ефективността на иновационната екосистема в България. (г-н Владимир Грозданов)
Г-н Руслан Стефанов, Координатор на група Иновации.бг към Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, подчерта, че иновационните процеси в България до голяма степен се задвижват от европейските фондове. Той отбеляза липсата на самостоятелна иновационна политика в страната и изтъкна, че България е част от структурираното научно и технологично пространство на ЕС, което има огромен потенциал за трансформиране на технологии в иновации.
Европейският съюз ще завърши Съюза на капиталовите пазари, което ще улесни движението на инвестиции за наука и иновации, подпомагайки растежа на стартиращи и иновативни предприятия.
Фондът на Европейския съвет по иновациите разполага с бюджет от близо 4 милиарда евро, като вече е финансирал шест български компании, стимулирайки иновациите чрез грантове и капиталови инвестиции.
София ще насърчава иновациите чрез развитие на технологични паркове, коуъркинг пространства и премахване на административни пречки, с фокус върху привличането и задържането на млади таланти.
Иновационните процеси в България се задвижват основно от европейските фондове, като страната все още няма напълно развита самостоятелна иновационна политика, въпреки че е част от структурираното научно и технологично пространство на ЕС.